„Тя каза, че ще потанцува с мен, ако й донеса червени рози – възкликна младият студент – но в цялата ми градина няма нито една червена роза!…
- Бъди щастлив! – провикна се славеят. – Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика и лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце…
А когато Луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ пя той с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ пя той и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в неговите гърди и кръвта на живота му изтичаше от него…
¤¤¤¤¤
- Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза! – извика студентът.
Но момичето се навъси.
_ Страхувам се, че няма да отива на роклята ми – отвърна то, – пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъка, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята…“
Оскар Уайлд е възпял толкова хубаво саможертвата на славея за своя приятел студента, че не знам какво можем да добавим. Може би трябва да критикуваме материалното момиче. А ако момичето не бе такова дали разказът би бил с хепи енд?
А вие имали ли сте толкова предан приятел?
юли 19, 2008 в 14:00 |
Това ми е лщбимата приказка от детството, мама ми я четеше за лека нощ.
Винаги плачех.
Края е прекрасен!
Учи те как се скача в реалността – може и да паднеш и да боли.
Покрай тази приказка преосмислих един много важен пасаж от библията:
„Не хвърляйте бисери на свинете, те не знаят какво им хвърляте и ще ги стъпчат!“
Това прозрение ми е помагало не веднъж.
юли 19, 2008 в 22:44 |
И аз много я харесвах и като ми попадна пред очите това откъсче рещих да го споделя с вас. Това е реалността. Саможертвата, уви понякога не си е струвала, но пък в друг случай този, който умее да цени ще бъде поласкан…А розата е царицата на цветята ненапразно!
юли 20, 2008 в 09:44 |
Здравей, Вили!
И аз съм писала за тази чудна приказка на Оскар Уайлд (любим автор), но на английски… стихче със заглавие To Natalie. Има и връзки към приказката: на различни езици.
Розата е прекрасен символ – тя присъства и в маслени платна (като „Rosa Meditativa“ на Салвадор Дали в поста ми), и в произведения като „Малкия Принц“ на Екзюпери или „Името на розата“ на Умберто Еко…
Всички те визират красотата – не външната, а вътрешната. Дори Екзюпери набляга на неразривната връзка, която съединява принца и розата, а не на нейната царственост като цвете.
Иначе Вили е права – естествената роза е нещо прекрасно, ала ние сме тези, които ‘привнасят’ значението й като царица на цветята, единствено за да възвеличаем самата природа.
юли 20, 2008 в 23:59 |
Да, естествената роза е тъй прекрасна, Val. Но ти виждала ли си в скоро време да се продава такава? Май все са внос от незнам си къде и същият или най-много на другият ден тя е поувехнала. Обичам всички цветя и отглеждам в къщи доста. Ще прочета какво си написала за тази прекрасна приказка на О.Уайлд. Дали това произведение се изучава в училище?
Не знам защо, но в момента направих аналогия с една приказка на Андерсен(дано не бъркам автора) „Цветята на Ида“. Това малко момиченце се чудеше защо цветята са увяхнали и получи отговор, че са били на бал. И така същата нощ Ида беше на бала на цветята…
юли 21, 2008 в 06:55 |
октомври 29, 2009 в 18:11 |
[...] ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА Публикувано в: Фотография — Етикети:Панаирни палати, Пловдив, жени, красота, тост, ум, цветя — гравитон @ 4:11 pm Да публикувам следващите редове, ме провокира поста на Вили, „Царицата на цветята”. [...]