Помните ли Боб Фос и филма “Ах, този джаз”? Припомних си наскоро този култов за времето си филм.
А филма “Коса”? Дори съм плакала на финала на филма. Как се променят нашите представи за хубав филм? С нарастването на годините се оформят три типа хора. Първият заобичват стойностните и съдържателни филми. Вторите – сериалите, по много от много и третата, последна група – необичащи филмите. Към коя група се числиш?
Аз не обичам филм по-дълъг от 2 серии и харесвам хубавите филми – Форест Гъмп например е един от
любимите ми, Прекрасен ум, Теория на конспирацията, Мълчанието на агнетата, Изкуплението Шоушенк, няколко филма на Педро Алмодовар – Всичко за майка ми, Кика, Говори с нея….Харесвам и доста български филми – Войната на таралежите,Таралежите се раждат без бодли, а Синьо лято помните ли? А с деца на море? И още, и още…
Шувил дори и статия написах за моите любими филми. Сигурно съм изпуснала поне още толкова, но оставям и за вас. Аз вече по-малко гледам телевизия и кино(стоя повече на компа) и филмите са ми по-стари. Но обичам книги да чета! Някой ден ще напиша статия за любимите си книги или такива, които не са ми харесали.
юни 21, 2008 в 08:09 |
Жалко е, че с такъв добър вкус за филми, скоро не си гледала. Макар и по-рядко излизат хубави неща?
Ако знаеш каква муха ми вкара в главата с това “Синьо лято” – сега от къде ще си го намеря?!?
юни 21, 2008 в 11:13 |
Синьо лято ми липсва много. Но не знам дали ако го гледам сега, ще ми хареса толкова, колкото ми е харесвал преди. Времената се променят и ние с тях. Но детските филми, които сме гледали, си остават незабравим спомен!
юни 21, 2008 в 13:06 |
Много си права Вира,
сега го въртят по една кабеларка и хвърлям по едно око доста е архаичен:))))))
за това не се връщам назад-нищо не е същото,
дикато в главата ми си е чисто ново като си мисля за него.
Вили, “Ах този джаз” е един от малкото филми, който се превърна в класика.
И не лъха на мухъл.
“Всичко за майка ми” не е филм, той е нещо повече от филм…,
отсрами последните 10 години блудкаво кино.
Абе добре, че ги праща Господ такива като Амодовар,
малцина са,
ама така е с гениите, никога не ги пращат по много:)))))
юни 21, 2008 в 14:45 |
Абе тая кордела ме напада от време на време и даже не забелязвам;)))))))
ако се случва да знаете, че съм аз.
Свързано е с една моя стара регистрация в уърдпрес.
както и да е.
юни 21, 2008 в 23:57 |
Сигурна съм, че сега “Синьо лято” и на мен няма да хареса. Но спомените винаги преувеличават истината. Аз помня, че Сливен опустяваше, когато даваха серия от култовия детски сериал(за времето си). Хубаво е всеки да си има някакво любимо филмче от детството си. Светла – Кордела вече си разсконсперирана.
юни 22, 2008 в 01:23 |
Вили, присъединявам се към “твоите” филми! А какво ще кажеш за “Колкото толкова” и “Отвъд Озона” ? Много са ми любими!
юни 22, 2008 в 01:29 |
Щастлива съм! Снощи рових, рових да намеря песен от филма “коса” и не намерих. Днес търсейки песен-поздрав за рожденничката Вера и случайно излезе тази песен. Ето я: http://ru.youtube.com/watch?v=-1LRD3DtFAo
Муниконтин, радвам се, че ти харесват и на теб. “Колкото толкова” съм го гледала, но не си го спомням сега. Комедия ли беше или бъркам? А “Отвъд Озона” не си спомням дори като име. Дай жокер.
юни 22, 2008 в 01:31 |
А това е най-тъжното от филма. Плакала съм точно тук.
юни 22, 2008 в 01:34 |
Да бях сложила и линка, за да разберете защо! http://ru.youtube.com/watch?v=fhNrqc6yvTU&feature=related
юни 22, 2008 в 22:44 |
Гледайте два култови филма, доста стари
казват се “The big blue” С Жан Рено и
“Fall”, който идея нямам как да го откриете:)))
юни 22, 2008 в 22:46 |
Излъгах ето повече информация:
http://www.imdb.com/title/tt0095250/
http://www.imdb.com/title/tt0119098/
юни 22, 2008 в 23:03 |
Тази песен от Fall ли е?http://ru.youtube.com/watch?v=cytTA8rbVYE
юни 22, 2008 в 23:24 |
не не е
ето саундрака:
http://www.imdb.com/title/tt0119098/soundtrack
август 17, 2008 в 15:39 |
Ехх Форест Гъмп, този филм страшно много ме мотивира. Има някаква простота във този филм, няма специални ефекти, няма заплетен сюжет, всичко е някак си земно, и достижимо.
август 17, 2008 в 20:03 |
И може би и затова ни харесва. Близо е до нас и до нашите виждания.