ПОП КАРО

Пролет. Училище. Класна стая. Ученици разговарят за живота, любовта, за бъдещите планове, смеят се, решават кръстословици, играят на филми… Забавляват се. Случайно или не един от учениците довежда и приятел, който се е върнал скоро от Мозамбик. Беше голямо събитие да имаш приятел или роднина живял дълги години в чужбина. Ти си връх. Така се е чувствал този съученик, който ни запозна с Ники. И тьй като живота ни е низ от разни случайности, аз започнах през ден, два да го срещам край дома си. Случайно или не станахме гаджета(приятели). Той беше мил, нежен, чаровен(не красив), сърдечен, готин…Обичах срещите ни с него. Ходехме на кино, на кафе, на гости на баба му, у тях, у нас.Забавлявахме се. Караше ме да се смея и да се чуствам богиня. Това продължи може би 2 години(спомена е изтрит безвъзвратно от мозъка ми). След раздялата си останахме приятели, защото нямаше какво да делим, а и за раздялата допринесе решението му да учи във Военно училище. Смятах го за грешка, както се и оказа. След 3 години в някое си софийско военно училище се отказа и записа моята мечта – туризъм във Варна.

Какво е станало с него? Аз нямам представа. Пътищата ни отдавна се разделиха. Аз в Пловдив, той в София и Варна. А сега къде е? И дали той е бил попа каро?

Историята е истинска. Случила се е някога в едно малко градче, където освен да се влюбиш няма какво да правиш.

Исках история интересна да измисля за намерената карта – поп каро, но уви не успях. Сетих се обаче за тази забравена история защото тя е от времето на книжката Какво да сготвя когато мама я няма .Предлагам конкурс за най-добра история измислена от вас. Победителите ще сте вие! Диана ти си на ход!