Винаги съм харесвала нощта. Особенно часовете след 23, 24 часа. Навън, а и в къщи става тихо, спокойно, без ежедневният стрес, който ни е сграбчил в лапите си. Това са часовете, в които учех, когато бях студентка, а сега сядам на компютъра. Този лош навик да си лягам не по-рано от 1,1.30 часа ми остана от студентските години. Тогава си позволявах да спя на другия ден до 1,2, че и до 3 следобед. Сега не мога. Но не защото не ми се спи, а защото трябва да работя.
Неделята е свещен ден за мен. Това е денят, в който спя до късно(12 часа на обяд) и ми се поднася кафето в леглото. Заслужила съм си го. Цяла седмица аз ставам по-рано от съпруга си и му правя кафе(поднасям му го в леглото и го будя). Знам, че има хора, които си лягат не по-късно от 22.30 и стават в 6,7 часа. Даже и познавам такива. Как го правят това, обаче не ми е ясно. Те губят – не са открили очарованието на малките часове.
Пред гръм тревожно мълчи полумрака,
купища спомени там чакат…
Лутам се в спомени и диря брод,
по стръмните пътеки на моя живот…
купища спомени там чакат…
Лутам се в спомени и диря брод,
по стръмните пътеки на моя живот…
юни 7, 2008 в 00:28 |
бреййй, не мъж, ми мечта, бе …
юни 7, 2008 в 00:29 |
моят мъж ми носи сандвичи в леглото
юни 7, 2008 в 00:35 |
ех, късметлийка си ти!! Аз не съм гладна сутрин, за разлика от него. А ти защо не спиш? И ти май си нощна птица?
юни 7, 2008 в 11:19 |
Тцтц, студентски години…
Откакто живея в Студентски град, не си лягам преди 12, т.е. обикновено спя по 6-7 час макс. Но се чувствам добре 
. Ама и за мен неделята е свещена- няма работа, няма лекции, има саааамо сън 
юни 7, 2008 в 14:43 |
Момичета, всички сме се заразили от това меланхолично настроение – без Деничеро – нея то не я лови – пу! пу!
Спомени, музика, самота пред компютъра, вселенски въпроси прозират и от най-простите ни изречения… Или аз нещо съм се отнесла, та всичките ви виждам така!?
„Малките часове“ и на мен ми станаха любими от доста време – откакто пиша. Наистина тишината е неповторима тогава. Само тракането по клавишите я нарушава, но когато пиша книги, си ги пиша на ръка в кухнята
При нас е обратното, Вили, цяла седмица съпругът ми става по-рано от мен и прави кафето, а в събота и неделя се опитвам да го правя аз. Но неговият биологичен часовник работи много точно и ето че днес например той пак стана преди мен
юни 7, 2008 в 17:06 |
Деничеро не я лови меланхолията, защото нейните хормони са в пика си. Ще я видим ние след 3,4 месеца. Ще дойде в нашето настроение. Меланхолията при мен идва и от облаците и дъжда навън. Действа ми много апатично облачното време.
Който си е късметлия, си е късметлия като теб , Диана.А закуска в леглото има ли?
юни 7, 2008 в 17:54 |
Ами! Ние не ядем сутрин – само кафе и цигара
И на мен ми действа лошото време. Точно то е причината. Ама айде вече да се оправя, доста дълго се задържа такова!
юни 8, 2008 в 02:39 |
Една студентка днес обядва в 21 без нещо часа. Тъкмо изгаси лампата и спря с ученето. Утре ще се събуди умрала от глад, но вместо да се облече и да слезе до магазина, тя ще избере мързеливо да чете по физика от електронния учебник. И понеже е електронен, пак ще се зарови да търси блог публикации като тая, после ще се замисли акк иска да е полунощ и да се разхожда с някого из парка, да ги завали топъл дъжд, да танцуват под звуците на скритата луна… Абе, майната й на физиката. Довечера пак ще намина
юни 8, 2008 в 02:42 |
Добре си дошла!
юни 8, 2008 в 14:38 |
Лови ме, бе, хора, и мене ме лови меланхолията, ама беше отдавна времето, когато ме ловеше
Преди да срещна бате ви Спаси 
Сега й е трудно на меланхолията да ме хване 