Винаги съм харесвала нощта. Особенно часовете след 23, 24 часа. Навън, а и в къщи става тихо, спокойно, без ежедневният стрес, който ни е сграбчил в лапите си. Това са часовете, в които учех, когато бях студентка, а сега сядам на компютъра. Този лош навик да си лягам не по-рано от 1,1.30 часа ми остана от студентските години. Тогава си позволявах да спя на другия ден до 1,2, че и до 3 следобед. Сега не мога. Но не защото не ми се спи, а защото трябва да работя. Прочетете остатъка от публикацията »
Публикувано от вили 


