Да лежиш по гръб на топлата земя,
Да вдишваш мириса на прежурена или млада трева,
Да слушаш звъна от далечните стада -
Без съжаление, Без болка, Без желание -
това значи може би:
да стигнеш небето с ръка,
да четеш по звездите книгата на мъдростта!
Този хубав стих е на Елисавета Багряна. Когато го прочетох ми се прииска навън да е горещо лято, да не съм на работа и да съм някъде далеч от прашния и задушен Пловдив. Прииска ми се да съм в едно китно село, което се намира в красивия Котленски балкан. В това село живее моята любима леля, сестра на майка ми. Пролетта и лятото там са много красиви, не е така горещо като в големите градове, хората са мили, приятни и много гостоприемни. Планината е прекрасна, има и реки – Луда Камчия,Градешка(от името на селото). Обикновенно там се спи много спокойно и до късно, ходи се за риба или за билки, или само на разходка, седим и тренираме нищо правене, хапваме катми, правени на оджака…Там времето спира своя забързан ход. Преди 2-3 години дори gsm нямаха добър обхват. Нямаше и интернет. Тишината и спокойствието бяха гарантирани. Но технологиите и там стигнаха: вече има и интернет, и компютърни зали и всички оператори имат фул обхват. И въпреки всичко пак е по-спокойно на село, отколкото в Пловдив. За съжаление в последните 3-4 години не успяваме да отделим време и да отидем лятото на почивка там. Дали ще успеем това лято да отделим време, освен за море и за балкан?
Публикувано от вили 
